Законови промени

ЗАКОН ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)

В сила от 01.01.2009 г.

Обн. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.26 от 7 Април 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г.

Източник  и повече информация на: lex.bg

 

 

Министерският съвет прие проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, съобщи пресслужбата на кабинета

Предвижда се от 1 януари 2012 година увеличаване на стажа за работещите при трета категория труд с по четири месеца на всяка година до достигане на 37 години стаж за жените и 40 години стаж за мъжете през 2020 г.

От 1 януари 2021 година нараства възрастта за пенсиониране на жените и мъжете с по шест месеца до достигане на възраст 63 години за жените през 2026 година и 65 години за мъжете през 2024 година.

До 31 декември 2020 г. се запазва възможността за хората, навършили 65-годишна възраст, които имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, да могат да се пенсионират. Тази възраст също започва да се увеличава с по 6 месеца от 1 януари 2021г. до достигане на 67-годишна възраст.

Постепенно се увеличава и осигурителният стаж, който е необходим за придобиване право на пенсия от учителите.

До 31 декември 2014 г. се удължава възможността за ранно пенсиониране през Националния осигурителен институт /НОИ/ на работещите при първа и втора категория труд, като условията за пенсионирането им няма да се променят до тази дата. Пенсиите за периода 2011 г.-2014 г. ще се изплащат от държавното обществено осигуряване вместо от професионалните пенсионни фондове и вноските от 12 на сто и 7 на сто ще постъпват в НОИ. Във фонд “Пенсии” на НОИ ще се прехвърлят и средствата по индивидуалните им партиди до 31 март 2011 г.

От 1 януари 2015 година ранни пенсии за работещите при първа и втора категория труд ще се изплащат само от професионалните пенсионни фондове.

От 1 януари 2014 г. се предлага отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии и постепенно увеличаване тавана на старите пенсии.

От 1 януари 2017 година се увеличава тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на сто на 1,2 на сто за пенсиите, свързани с трудова дейност.

От 1 януари 2017 година се предлага увеличаване на вноската за универсалните пенсионни фондове с 2 процентни пункта, т.е от 5 на сто на 7 на сто.

Запазва се възможността за т. нар. “купуване на осигурителен стаж” (до пет години). Вноската се равнява на тази за фонд “Пенсии” – 17,8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се.

Предвиждат се промени в начините на изчисляване размерите на пенсиите и превръщането на осигурителен стаж от различни категории.

С проектозакона се разширява кръгът на осигурените лица, като се дава възможност и на докторантите да се осигуряват за пенсия по свое желание и за своя сметка. Друга промяна предвижда премахването на максималния размер на обезщетенията за безработица.

В резултат на промените дефицитът в държавното обществено осигуряване се преодолява през 2017 година. След това започва да се натрупва излишък във фондовете на ДОО до 2035 г. Поради влошените демографски тенденции след 2035 година отново започва да се формира дефицит, който може да се покрива от средствата, които ще се натрупват в “Сребърния фонд” до 2035 година.

Със законопроекта се предлага промяна в разпоредбата на Кодекса на труда, с която се създава възможност за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от правното основание от Кодекса за социално осигуряване, на което е придобито това право. Така тази разпоредба ще се отнася за всички хора, а не само за тези, които са се възползвали от възможността за ранно пенсиониране.  

Източник:  lev.bg

 

Промени в Закона за бюджета на ДОО и КСО за 2011 г.

Промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 14.12.2010 г.), в сила от 01.01.2011 г.

Разпоредби относно минимален и максимален размер на осигурителния доход:

Със Закона за бюджета на държавното обществено оигуряване за 2011 г.(ЗБДОО) се определя:

1. Минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 (чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО);

2. Диференциран минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица (чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО):

– до 5400 лв. – 420 лв. ( чл. 8, ал. 1, т. 2, б.”а”);

– от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2, б.”б”);

– от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2, б.”в”);

– над 7500 лв. – 550 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2, б.”г”).

3. Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв., (запазва се досегашния размер);

4. Максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

5. Уточнява се, че:

– минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв. (чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО).

– за лицата, които не са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, както и за упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества или регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква “а”, т.е. 420 лв.

Разпоредби относно минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за 2011 г. се запазва на равнището на 2010 г. – 136,08 лв., като за 2011 г. пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 9 и § 5 от ПЗР на ЗБДОО).

Разпоредби относно минимален размер на обезщетения за 2011 г.:

1. Дневният минимален размер на обезщетението за безработица е 7,20 лв. (за 2010 г. бе 6 лв.);

2. Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване се запазва в досегашния размер – 240 лв. (чл.10 и чл. 11 от ЗБДОО).

Разпоредби относно осигурителни вноски

Размерът на осигурителната вноската за фонд “Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2 е диференцирана в рамките на познатия диапазон от 0,4 до 1.1.

За 2011 г. не се внасят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” (чл. 14 от ЗБДОО).

Промени в Кодекса за социално осигуряване, въведени със ЗБДОО за 2011 г.

С § 7 от ПЗР на ЗБДОО за 2011 г. в Кодекса за социално осигуряване са направени промени, свързани преди всичко с размера на осигурителната вноска за фонд “Пенсии”. Тя се повишава с 1,8 на сто и става съответно:

1. За лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:

– 17,8 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд;

– 20,8 на сто за работещите при условията на І или ІІ категория труд.

2. За лицата, родени след 31 декември 1959 г.:

– 12,8 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд;

– 15,8 на сто за работещите при условията на І или ІІ категория труд.

Променено е и разпределението на осигурителните вноски между осигурител и осигурен за фонд “Пенсии” на ДОО:

1. За лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:

– 17,8 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице;

– 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице;

– 9,9 на сто за сметка на осигурителя за лицата, работещи при условията на ІІІ категория труд, а когато лицето работи при условията на І или ІІ категория труд – 12,9 на сто;

2. За лицата, родени след 31 декември 1959 г.:

– 12,8 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице;

– 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице;

– 7,1 на сто за сметка на осигурителя за лицата, работещи при условията на ІІІ категория труд, а когато лицето работи при условията на І или ІІ категория труд – 10,1 на сто;

Не са направени промени в размера на:

– Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд (5 на сто, съответно за сметка на осигуреното лице – 2,2 на сто; за сметка на осигурителя – 2,8 на сто) и за професионален пенсионен фонд (12 на сто – за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто – за лицата, работещи при условията на II категория труд) (чл. 157 от КСО);

– Размерът на вноската за фонд “Общо заболяване и майчинство” (3,5 на сто) и размерът на вноската за фонд “Безработица” се запазва (1 на сто), съответно съотношението работодател-осигурено лице също се запазва 60:40 (чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 и чл. 6, ал. 3, т. 7 от КСО).

Други промени в КСО:

1. В обхвата на процедурите за определяне на осигурителните вноски са добавени и специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето специализантите, доколкото от 31.07.2010 г. те са добавени в обхвата на лицата задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 6, ал. 3 от КСО);

2. Удължен е периодът, върху който са внесени осигурителни вноски, предхождащ месеца на:

– настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане, който се взема предвид, за определяне на дневното парично обезщетение при бременност и раждане – от 12 на 18 месеца (чл. 49, ал.1 от КСО);

– прекратяване на осигуряването, който се взема предвид за определяне на дневното парично обезщетение за безработица – от 9 на 18 месеца (чл. 54б, ал. 1 от КСО);

3. Действието на преходната разпоредба на § 22о, т.1 от ПЗР на КСО, според която осигурителят изплаща възнаграждение на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност се удължава до 31 декември 2011 г. Отпада разпоредбата на § 22о, т. 2 от ПЗР на КСО според която паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни, както и на § 22о, т. 3 от ПЗР на КСО според която паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

4. Удължава се до 31 декември 2011 г. периода, за които осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение;

5. Върху възнагражденията за първите три работни дни от временната неработоспособност се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване.

6. Средствата по индивидуалните партиди, налични към 1 януари 2011 г., на жените, родени от 1 януари 1955 г. до 31 декември 1959 г. включително, и мъжете, родени от 1 януари 1952 г. до 31 декември 1959 г. включително, които до 31 декември 2010 г. са осигурени в професионален пенсионен фонд, се прехвърлят във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване;

7. Осигурителните вноски за ДЗПО в професионален пенсионен фонд за тези лица се внасят по банковите сметки на НАП за събиране на осигурителните вноски за ДЗПО в професионален пенсионен фонд и се превеждат от НАП във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване;

8. Промени в условията за придобиване право на пенсия (чл. 68 от КСО);

9. Постепенно увеличаване на осигурителният стаж, който е необходим за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО, както и за придобиване право на пенсия по § 5 от ПЗР на КСО от учителите;

10. Промени в условията за придобиване на право на професионална пенсия (чл. 168 от КСО);

11. Удължаване срока на действие на разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО до 31 декември 2014 г., която урежда т. нар. ранно пенсиониране на работещите при първа и втора категория труд. Въведена е преходна разпоредба, според която средствата по индивидуалните партиди, налични към 1 януари 2011 г., на жените, родени от 1 януари 1955 г. до 31 де¬кември 1959 г. включително, и мъжете, роде¬ни от 1 януари 1952 г. до 31 декември 1959 г. включително, които до 31 декември 2010 г. са осигурени в професионален пенсионен фонд, се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на държав¬ното обществено осигуряване. до 31 март 2011 г. (§ 4а от ПЗР на КСО – нов);

12. От 1 януари 2017 г. се увеличава тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на сто на 1,2 на сто за пенсиите, свързани с трудова дейност (чл. 70 от КСО и § 64 от ПЗР на ЗИДКСО);

13. От 1 януари 2017 г. е въведено увеличаване на вноската за универсалните пенсионни фондове с 2 процентни пункта, т. е. от 5 % на 7 %. (чл. 157 от КСО);

14. Запазва се и възможността за т. нар. „закупуване на осигурителен стаж” (до 5 години), но вече не като преходна разпоредба, а като постоянно действаща (чл. 9а от КСО – нов). Вноската е в размера на вноската за фонд „Пенсии” – за 2011 г.17,8 % върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица;

15. Регламентиране придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори ( чл. 69а от КСО – нов);

16. Отмяна на разпоредбите, които регламентират:

– добавката към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст (чл. 84а от КСО – отм. в сила от 2011 г.);

– социалната пенсия за старост (чл. 89 от КСО – отм., в сила от 01.01.2012 г.) и за инвалидност (чл. 90 от КСО – отм. и чл. 101, ал. 3, изречение второ, в сила от 01.01.2012 г.), които имат характер на социално подпомагане. От 1 януари 2012 г. средствата по отменения чл. 89 се изплащат по реда, определен със Закона за социалното осигуряване, а по отменените чл. 90 и чл. 101, ал. 3, изречение второ – по ред, определен със Закона за интегррация на хората с увреждания (§ 63 от ПЗР на ЗИДКСО).

17. Промени в разпоредбата, регламентираща осигуряването на съпруг/съпруга на дългосрочно командированите служители –възможността за внасяне на вноска се ограничава само върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, а не върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер и то без случаите на общо заболяване и майчинство, както бе досега (чл. 4, ал. 7 от КСО). Едновременно с това се отменя на разпоредбата на чл. 78 от Закона за дипломатическата служба, регламентиращ реда за осигуряване на съпруг на дългосрочно командирован служител;

18. Дава се възможност и на докторантите да се осигуряват за пенсия по свое желание и за своя сметка (чл. 4, ал. 8 от КСО – нова);

19. Разграничаване на моментите на прекратяване и на прекъсване на осигуряването (чл. 10 от КСО);

20. Въвеждане на нова разпоредба, съгласно която ръководителите на териториалните поделения се назначават с конкурс за срок 6 години (чл. 33, ал. 2 от КСО– ново второ изр.) Конкурсите се обявяват до два месеца от влизането в сила на ЗИДКСО, т.е до края на м. февруари 2011 г. (§ 59, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО);

21. Удължен е периодът, върху който са внесени осигурителни вноски, предхождащ месеца на:

– настъпване на временна неработоспособност който се взема предвид, за определяне на дневното парично обезщетение за временна неработоспособност – от 6 на 12 месеца (чл. 41, ал. 1 от КСО). Намален е максималният срок на изплащане на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест свързани с прекратяване на трудовия договор или осигуряването – от 75 на 30 календарни дни (чл. 42, ал. 2 и 3 от КСО);

– трудоустрояването, който се взема предвид за определяне на дневното парично обезщетение – от 6 на 12 месеца (чл. 47, ал. 2 и чл. 48, ал. 2 от КСО). (Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, безработица и при трудоустрояване, отпуснати с начална дата до 31 декември 2010 г., про¬дължават да се изплащат в определения им досегашен размер до изтичането на срока им (§ 60 от ПЗР на ЗИД КСО).

22. Промени, свързани с обезщетението за безработица (глава четвърта “А””Обезщетения за безработица):

– обвързване на началната дата на изплащане на обезщетението за безработица с конкретен срок за регистрация на лицето в Агенцията по заетостта (чл. 54а, ал. 4 – изм. и ал. 5-6 – нови от КСО);

– премахване на максималния размер на обезщетенията за безработица (чл. 54б изм. от КСО);

– регламентиране на срок за деклариране на настъпили обстоятелства, които се отразяват върху получаването на обезщетението за безработица (чл. 54г, ал. 1 и 2 изм. от КСО);

– отмяна на разпоредбата, която предвижда изплащането на обезщетение за дълготрайна безработица (чл. 54и от КСО – отм.). Паричните обезщетения, отпуснати с начална дата до 31 декември 2010 г. по отме¬нения чл. 54и от КСО, продължават да се изплащат до изтичането на срока им (§ 61 от ПЗР на ЗИДКСО).

Източник: Microfinace, НАП, tita.bg